Ники Лауда Биография

Компенсация За Зодиакалния Знак
Странност C Знаменитости

Научете Съвместимост По Зодиакален Знак

Бързи факти

Рожден ден: 22 февруари , 1949 г.





Умира на възраст: 70

Слънчев знак: риба



Също известен като:Андреас Николаус Лауда, Плъхът

Родена държава: Австрия



Роден в:Виена, Австрия

Известен като:Бивш пилот от Формула 1



Цитати от Ники Лауда Драйвери F1



Височина: 5'7 '(170см),5'7 'Лошо

Семейство:

Съпруг / бивш-:Биргит Вецингер,Виена, Австрия

Основател / Съосновател:Lauda Air, Ники

Продължете да четете по-долу

Препоръчително за теб

Марлен Кнаус Марио Андрети A. J. Foyt Жил Вилньов

Кой беше Ники Лауда?

Андреас Николаус „Ники“ Лауда, наречен „плъх“, по -късно „SuperRat“ и накрая „Кралски плъх“ е австрийски пилот от Формула 1. Той беше трикратен „Световен шампион във Формула 1“ и досега е единственият шампион на пилота на двата най -популярни и проспериращи спортни конструктора - „Макларън“ и „Ферари“. Той се сблъсква с тежка катастрофа по време на „Гран при на Германия“ през 1976 г., когато неговото Ферари се отклонява от пистата и след като се удря в насип, запътен назад по пътеката, избухнала в пламъци. Затворен в останките, той вдишва токсични газове и претърпява тежки изгаряния. Въпреки че се завърна с надпреварата „Гран при на Италия“ след шест седмици, контузиите му оставиха трайни белези. Като авиационен предприемач той създава и управлява авиокомпаниите „Niki“ и „Lauda Air“ и е посланик на марката на „Bombardier Business Aircraft“. В продължение на две години той служи на състезателния отбор на Формула 1 на 'Ягуар' като негов мениджър и остава консултант на Scuderia Ferrari. Ники Лауда също беше свързан с „Екипът на Mercedes AMG Petronas F1“ като председател, който не е изпълнителен директор. През уикендите на „Гран При“ той работи като коментатор за „Германската телевизия“.

Ники Лауда Имидж кредит https://www.flickr.com/photos/gersonpaes/14924559751
(Gerson Paes (.com.br) | портфолио) Имидж кредит https://lt.wikipedia.org/wiki/Niki_Lauda
(AngMoKio [Обществено достояние]) Имидж кредит https://www.flickr.com/photos/az1172/3676046028
(Андре Зехетбауер) Имидж кредит https://commons.wikimedia.org/wiki/File:%C3%96AMTC_Welt_des_Motorsports_2016-7.jpg
(MacKrys [CC BY-SA 4.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0)]) Имидж кредит https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Andreas_Nikolaus_Lauda_2011.jpg
(Waerfelu [CC BY 3.0 (https://creativecommons.org/licenses/by/3.0)]) Имидж кредит https://www.flickr.com/photos/pcw/3644431613
(Пол Уилямс) Имидж кредит https://www.flickr.com/photos/badkleinkirchheim/11322238755
(Бад Клайнкирххайм)Австрийски шофьори на състезателни автомобили Мъже Риби Кариера На 15 април 1968 г. пътуването на Ники Лауда като състезателен пилот започва, когато той участва в мото състезание, превъзхождащо хълмовете в Мюлбакен. Той си осигури трета позиция в първата гонка и излезе първа във втората, като завърши състезанието с обща втора позиция. Въпреки че семейството му не одобри избора му на състезателна кариера, решителността му беше неудържима и това го накара да предприеме още дванадесет старта през 1968 г. - три в Cooper и останалите девет в Porsche 911. Той получи фабрично пътуване във „Formula Vee“ отбор на „Austro-Kaimann“ през 1969 г. и участва в тринадесет състезания „Формула V“, осигурявайки две победи. Участва за Франсис Макнамара в състезанието „Формула 3“ през 1970 г. Със своето Porsche 908 той постига победа в състезанието „Martha Grand National“, проведено в Österreichring, а също и в състезанието на летището в Diepholz. За да получи договор като пилот на „Формула 2“ с нововъзникващия екип „Март“ през 1971 г., Лауда взе банков заем от 30 000 британски лири срещу застраховка „Живот“. Отношенията му със семейството му през кариерата му се обтегнаха и отдалечиха с времето. Въпреки че Ники Лауда беше бързо повишен в отбора на F1, през 1972 г. той се състезава както в състезанията F1, така и във F2 за „март“. Той успя да впечатли Робин Херд, директор на „Март“ с възможностите си за шофиране, но „Март“ се изправи пред ужасен сезон F1 през същата година. Когато „Март“ пропадна, той убеди Луис Стенли в „BRM“ да купи договор с екипа на „BRM“ през 1973 г. и взе друг заем в това преследване. Истинският му пробив е през 1974 г., когато Енцо Ферари, собственик на отбора на „Ферари“, се интересува от него и се интересува и получава положителни отзиви за него от своя съотборник от „BRM“ Клей Регацони, когато по-късно се присъединява към „Ферари“. Лауда веднага бе подписан от Ферари, който му плати достатъчно, за да заличи дълговете си. През 1974 г. „Ферари“ се възражда, като преминава през режим на прегрупиране под ръководството на Лука ди Монтеземоло след неефективния му старт през 70 -те години и катастрофалния старт през сезон 1973 г. Продължете да четете по-долу Ники Лауда си осигури второ място в дебютното си състезание под „Ферари“ на „Гран при на Аржентина“. След още три състезания той спечели първата си „Гран при“ в „Гран при на Испания“. Това беше първото „Ферари“ от 1972 г. Въпреки че стана ритъм на сезона, единственото друго състезание, което спечели през тази година, беше „ВП на Холандия“. Въпреки че не беше толкова впечатляващ в началото на сезон F1 от 1975 г., той имаше четири победи с новото ‘Ferrari 312 T’. Той си осигури трета позиция в първото си „Световно първенство“ на „Голямата награда на Италия“, проведено в Монца. След това той спечели „GP на САЩ“, проведен в селото Уоткинс Глен. Той се очерта като първият състезателен пилот, който преодоля Nürburgring Nordschleife в рамките на седем минути. През сезон 1976 на „Формула 1“ той се отличи като състезател като спечели пет състезания и получи второ място в две други, като си осигури второто и поредно „Световно първенство“. Той натрупа точки повече от два пъти от тези на колегите си, включително Джеймс Хънт и Джоди Шектър. Ники Лауда потърси подкрепа от своите състезатели, за да се въздържи от участието си в „Гран при на Германия“ през 1976 г., което ще се проведе в Нюрбургринг главно поради мерките за безопасност на обиколката, но не успя. На 1 август 1976 г. той се сблъсква с тежка катастрофа по време на втората обиколка на „Гран при на Германия“. Неговото Ферари се отклони от пистата и след като се удари в насип, се плъзна обратно по пътеката, избухвайки в пламъци. Затворен в останките, той вдишва токсични газове и претърпява тежки изгаряния. Въпреки че се завърна със състезанието ‘Гран при на Италия’ след шест седмици, пропуснали само три състезания, контузиите му оставиха трайни белези. В състезанието той носеше специален шлем „AVG“ и си осигури четвъртата позиция, признавайки, че е напълно обзет от паника. Връзката му с „Ферари“ се напрегна, следвайки позицията му, за да отпадне от „Гран При на Япония“. Сезон 1977 беше малко труден за него. През 1978 г. той се присъединява към Brabham, като получава заплата от 1 милион долара и печели само три състезания. През 1979 г. той внезапно се оттегля от състезанията във Формула 1 и се връща в Австрия, за да управлява „Lauda Air“, чартърната авиокомпания, която той основава. Продължете да четете по -долу Той се завръща на състезателната писта през 1982 г., след като доказва храбростта си на теста, проведен от McLaren. Той спечели „Гран при на Лонг Бийч“. Той организира подобна стачка със състезателите преди първото състезание за сезона, което ще се проведе в „Kyalami Racing Circuit“ срещу инициирането на новия „Супер лиценз“. През 1984 г. печели третото световно първенство. Той спечели „Голямата награда на Австрия“ и стана първият австриец, постигнал това. През 1985 г. по време на „Гран при на Австрия“ той обявява окончателното си пенсиониране. Той става консултант на ‘Ferrari’ през 1993 г., приемайки офертата на Luca di Montezemolo. За около две години от средата на 200 г. той служи на състезателния екип на Формула 1 на „Ягуар“ като негов мениджър. Той беше назначен от „Mercedes AMG Petronas F1 Team“ през септември 2012 г. като неизпълнителен председател. Той е лицензиран търговски пилот и през 2003 г. основава нова авиокомпания „Niki“, където често служи като капитан на полетите на своята компания. През 2013 г. „Lauda Air“ прекрати услугите си. От 1996 г. до днес той работи като коментатор на „Германската телевизия“ през уикендите на „Гран При“. Семеен и личен живот Ники Лауда се жени за Марлен Кнаус през 1976 г., но двойката се развежда през 1991 г. Двамата им синове са Матиас, състезателен шофьор и Лукас, който става мениджър на Матиас. Той има син Кристоф от извънбрачна връзка. През 2008 г. Ники Лауда се ожени за втората си съпруга Биргит Вецингер, която беше стюардеса в авиокомпанията си. Нико Лауда беше тридесет години по-възрастен от Биргит, която му роди близнаци, момче Макс и момиче Миа през септември 2009 г. Когато трансплантираният му бъбрек от брат му се провали, Биргит дари своя на Лауда. Ники Лауда почина на 20 май 2019 г., на 70 -годишна възраст. Осем месеца преди смъртта си, той получи белодробна трансплантация.